Преди две години баща ми от веднъж разви симптоми на деменция. За една година загуби личността си, загуби голяма част от говора си и спомените си. Всъщност за малко щеше да загуби живота си, но тогава предприехме крайни мерки и го задържахме. Една от мерките беше да спрем да му даваме глутен. И дори и в момента, ако случайно консумира глутен, получава неврологични симптоми – забавени движения и влошаване на състоянието му. От тогава се питам – има ли връзка между деменцията и глутена? По принцип се подозира връзка между аутизма и глутена, но възрастните хора до сега оставаха на заден план и деменцията се смяташе за нещо естествено, идващо с възрастта. Само че, деменцията засяга все повече и повече хора, на все по-ниска възраст.
Оказва се, че този въпрос си задават учените от известно време. Ето например едно изследване засягащо връзката между непоносимостта към глутен и възпалението, воидещо до дизфункция на мозъка
Накратко, непоносимостта към глутен (различна от болестта целиакия), води до възпаление, диария, коремна болка, дисфункционално метаболитно състояние и периферна имунна и невро-имунна комуникация. Състояние, при което организма работи под стрес може да продължи с десетилетия. В крайна сметка хроничното възпаление може да доведе до Алцхаймер.
С други думи общото между деменцията и непоносимостта към глутен са пропускливите черва – черва, които допускат по-големи молекули от предвиденото в кръвта. Нови изследвания откриват антитела в церебралната течност на пациенти с непоносимост към млечни храни и глутен, което от своя страна води до извода за проблем с кръвно-мозъчната бариера. Кръвно-мозъчната бариера разделя циркулиращата в кръвообращението кръв и мозъчната извънклетъчната течност. Та защо тези антитела са толкова притеснителни? Кръвно-мозъчната бариера би трябвало да защитава мозъка от елементи в кръвния поток, които могат да създадат потенциална вреда. Това включва антитела, възпалителни съединения, инфекции. Ако тази бариера се повреди, тя разкрива потенциала за редица здравословни проблеми. Някои от най-честите включват автоимунни заболявания, които оказват влияние върху централната нервна система (мозъка) . Отвъд деменцията, примерите включват:
- Мигрена
- Множествена склероза
- Епилепсия и припадъци
- Невропатии
- Шизофрения
- Депресия
- Аутизъм
Какво можим да направим?
Всъщност много неща. Има много начини човек да се предпази от този сценарий. И въпреки, че за баща ми сигурно е късно, мога поне малко да помогна с информация на хората около мен. Ако страдате от деменция, или ако подозирате, че има проблем с мозъка или храносмилането, най-важното нещо, което можете да направите, е да се тествате за чувствителност към глутен и други хранителни алергии. По принцип в чужбина има изследвания на качеството и количеството на храносмилателните бактерии, но поне за момента не съм чула за такова у нас. Не бързайте да спрете глутена преди да си направите изследвания, защото тогава те могат да се окажат фалшиво-отрицателни. Както и е хубаво да се знае, че има повече от един вид непоносимост/алергия към глутен.
